Димитър Воев. Дори името му напомня за вой, вик, крещене. Нещо,

Димитър Воев. Дори името му припомня за вой, зов, крещене. Нещо, което идва от сърцето и не може да бъде подценено. Такава е и цялата му лирика. Крясъкът нацяло едно потомство, който отеква и през днешния ден – няма потребност човек да му е бил съвременник, с цел да чува личния си глас през думите на Воев. 

Днес той щеше да навърши 58 години. Вместо това остана вечно на 27. Да, оня клуб. На безсмъртните. 

Събрахме обичаните си стихотворения от Димитър Воев, тъй като 21 май за нас е празник. На този ден в нашата дребна страна се е родил един голям гений. Благодарим. 

Малко момиченце

Аз съм малко момиченце, което
още учи в пети „ Б “ клас
и не желая да знам за проблеми,
които вълнуват и вас.

Не сънувам учителки празни,
не целувам момчешки лица,
не подарявам с погледи ласкави
и заобикалям да бъда добра.

Аз не мажа по ноктите лакове,
не използувам багра за коса
и не желая да имам другари,
желая постоянно да бъда сама.

В огледалото преглеждам си тялото,
белким ще бъда жена?
От гърдите ми леко повдигнати,
смеят се дребни черни зърна.

Не разбирате ли, момчета,
каква е мойта цена
Тя е ниска за летните плажове
и висока за ваш’те сърца!

По елхите гирлянди окичени
смеят се с празна светлина.
Невъзможно е да се обичаме,
аз съм дребна висока канара.
 

 

Има и още...